Дойдох, видях и...

Поэзия

644 0 5

Дойдох, видях и... си отивам.

С това се свършва божият ми вот.

Живях, горях, сега изтивам

и искам нещо, за да бъда гот.

Последно слънце да ме сгрее.

Да ме целуне светлата луна.

До дъно виното изпивам...

Да ме изпрати сутрешна жена.

Дойдох, видях и... си отивам,

че всичко е с начало и със край.

До глътка себе си изпивам...

И... има ли го, Боже, твоя Рай?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Mimoza20 (Мария Николова)

Много искрен стих!Харесах и края!

2014-07-20T19:42:45+03:00
nezemna (Неземна)

Кой ти каза, че изтиваш, нещо си се объркал!!!Ти гориш и светиш!!!Бъди звезда за заблудените и бъди щастлив, защото съм сигурна, че не си на финала!!!

2014-07-12T14:07:27+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря,Мисана!
Благодаря, Санвали!
За отзивите и оценката!
Привет от мен и хубав ден!

2014-07-07T07:19:16+03:00
Sanvali (Санвали)

Докосващо стихотворение, Никола!

Има го Рая и го носиш в Себе си...

Поздравления!

2014-07-06T11:26:05+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Възхитително стихотворение си написал, Никола! Общочовешко по валидност, а същевременно сякаш библейско по звучене. Звучи като утеха за успешно завършена мисия в този свят с финал в стила на Блез Паскал /страхът на атеиста и на вярващия в последния миг от живота/.

Поздравление за написаното! Стопли сърцето ми в този неделен ден!

Твой: Мисана

2014-07-06T11:23:46+03:00