6 июл. 2014 г., 09:57

Дойдох, видях и... 

  Поэзия
489 0 5

Дойдох, видях и... си отивам.

С това се свършва божият ми вот.

Живях, горях, сега изтивам

и искам нещо, за да бъда гот.

 

Последно слънце да ме сгрее.

Да ме целуне светлата луна.

До дъно виното изпивам...

Да ме изпрати сутрешна жена.

 

Дойдох, видях и... си отивам,

че всичко е с начало и със край.

До глътка себе си изпивам...

И... има ли го, Боже, твоя Рай?

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много искрен стих!Харесах и края!
  • Кой ти каза, че изтиваш, нещо си се объркал!!!Ти гориш и светиш!!!Бъди звезда за заблудените и бъди щастлив, защото съм сигурна, че не си на финала!!!
  • Благодаря,Мисана!
    Благодаря, Санвали!
    За отзивите и оценката!
    Привет от мен и хубав ден!
  • Докосващо стихотворение, Никола!

    Има го Рая и го носиш в Себе си...

    Поздравления!
  • Възхитително стихотворение си написал, Никола! Общочовешко по валидност, а същевременно сякаш библейско по звучене. Звучи като утеха за успешно завършена мисия в този свят с финал в стила на Блез Паскал /страхът на атеиста и на вярващия в последния миг от живота/.

    Поздравление за написаното! Стопли сърцето ми в този неделен ден!

    Твой: Мисана
Предложения
: ??:??