10 dic 2007, 10:53

Докажи

  Poesía
766 0 9
Ах, колко е банално
хората да пишат стихове,
някак по е уникално
да съхраниш живота си на клипове.
И да се гледаш отстрани,
без да знаеш що си чувствал,
повярвай, друже, туй вреди
и май не знаеш що изпускаш.
Защото чувствата човешки
не знаят що е туй контрол.
Защото всеки апарат купешки
може да те снима гол.
Но не можеш с него да докажеш,
че си творил, обичал и мечтал.
Затуй ти трябва стих, бе, грешник,
докажи, че си живял!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...