Dec 10, 2007, 10:53 AM

Докажи

  Poetry
759 0 9
Ах, колко е банално
хората да пишат стихове,
някак по е уникално
да съхраниш живота си на клипове.
И да се гледаш отстрани,
без да знаеш що си чувствал,
повярвай, друже, туй вреди
и май не знаеш що изпускаш.
Защото чувствата човешки
не знаят що е туй контрол.
Защото всеки апарат купешки
може да те снима гол.
Но не можеш с него да докажеш,
че си творил, обичал и мечтал.
Затуй ти трябва стих, бе, грешник,
докажи, че си живял!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...