10.12.2007 г., 10:53

Докажи

758 0 9
Ах, колко е банално
хората да пишат стихове,
някак по е уникално
да съхраниш живота си на клипове.
И да се гледаш отстрани,
без да знаеш що си чувствал,
повярвай, друже, туй вреди
и май не знаеш що изпускаш.
Защото чувствата човешки
не знаят що е туй контрол.
Защото всеки апарат купешки
може да те снима гол.
Но не можеш с него да докажеш,
че си творил, обичал и мечтал.
Затуй ти трябва стих, бе, грешник,
докажи, че си живял!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...