10 дек. 2007 г., 10:53

Докажи

764 0 9
Ах, колко е банално
хората да пишат стихове,
някак по е уникално
да съхраниш живота си на клипове.
И да се гледаш отстрани,
без да знаеш що си чувствал,
повярвай, друже, туй вреди
и май не знаеш що изпускаш.
Защото чувствата човешки
не знаят що е туй контрол.
Защото всеки апарат купешки
може да те снима гол.
Но не можеш с него да докажеш,
че си творил, обичал и мечтал.
Затуй ти трябва стих, бе, грешник,
докажи, че си живял!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...