Докато...

Докато те обичам ще остана,

приседнала на стария диван.

Разкъсвана от колебания и онемяла,

сама в любовния си свян.

И дотогава ще намирам сили

да виждам прекрасното у теб, любими.

Изпълнена с тъга лицето ти ще галя,

незабелязана, разплакана и слаба.

Поглеждаш  ме отново със досада...

да поговорим, излишно, за какво...

познаваш ме така добре, а съм ти непозната,

отдавна тук стои единствено дивана.

Докато те обичам ще остана,

излъгах, тръгвам си, любими, осъзнах,

че твърде дълго съм живяла

със куп  надежди... без любов.