Докато...
Докато те обичам ще остана,
приседнала на стария диван.
Разкъсвана от колебания и онемяла,
сама в любовния си свян.
И дотогава ще намирам сили
да виждам прекрасното у теб, любими.
Изпълнена с тъга лицето ти ще галя,
незабелязана, разплакана и слаба.
Поглеждаш ме отново със досада...
да поговорим, излишно, за какво...
познаваш ме така добре, а съм ти непозната,
отдавна тук стои единствено дивана.
Докато те обичам ще остана,
излъгах, тръгвам си, любими, осъзнах,
че твърде дълго съм живяла
със куп надежди... без любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Върбановска Всички права запазени
