Докато те обичам ще остана,
приседнала на стария диван.
Разкъсвана от колебания и онемяла,
сама в любовния си свян.
И дотогава ще намирам сили
да виждам прекрасното у теб, любими.
Изпълнена с тъга лицето ти ще галя,
незабелязана, разплакана и слаба.
Поглеждаш ме отново със досада...
да поговорим, излишно, за какво...
познаваш ме така добре, а съм ти непозната,
отдавна тук стои единствено дивана. ...