Jun 15, 2014, 7:18 PM

Докато... 

  Poetry » Love
467 0 0

Докато те обичам ще остана,

приседнала на стария диван.

Разкъсвана от колебания и онемяла,

сама в любовния си свян.

 

И дотогава ще намирам сили

да виждам прекрасното у теб, любими.

Изпълнена с тъга лицето ти ще галя,

незабелязана, разплакана и слаба.

 

Поглеждаш  ме отново със досада...

да поговорим, излишно, за какво...

познаваш ме така добре, а съм ти непозната,

отдавна тук стои единствено дивана.

 

Докато те обичам ще остана,

излъгах, тръгвам си, любими, осъзнах,

че твърде дълго съм живяла

със куп  надежди... без любов.

© Силвия Върбановска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??