23 abr 2016, 21:15

Докато горя

  Poesía » Otra
800 0 10

 

Две очи морета плувам

две ръце пристанища

мълком ги тъгувам

 

Ще те приютя

постлах ти във зениците

докато спя

влез ми през ресниците

Не забравяй

по веждите ми да се спуснеш

Нищичко не казвай

само гледай

Ириса да не пропуснеш

той пъстрее

целия ти Свят…

Докато горя

угаси ме и ще стане светло

Ако не умра

умори ме със вълшебство

Събуди се

Времето изтича

напи се

и за път се облича

На леглото през ъглеца

една сълза и  напусни ме

но завинаги спря, в гледеца

на  жената без име.

 

Рени

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...