Докато горя
Две очи морета плувам
две ръце пристанища
мълком ги тъгувам
Ще те приютя
постлах ти във зениците
докато спя
влез ми през ресниците
Не забравяй
по веждите ми да се спуснеш
Нищичко не казвай
само гледай
Ириса да не пропуснеш
той пъстрее
целия ти Свят…
Докато горя
угаси ме и ще стане светло
Ако не умра
умори ме със вълшебство
Събуди се
Времето изтича
напи се
и за път се облича
На леглото през ъглеца
една сълза и напусни ме
но завинаги спря, в гледеца
на жената без име.
Рени
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
!
