5 abr 2017, 9:11

Докато не дойде промяната

501 2 3

Няма да си единствен.
Нито аз за тебе.
Моментът е истински
и се нуждаем от него.
Сега сме такива.
Не сме същите като вчера.
И така се обичаме,
и сме пълни с доверие.
Докато не дойде промяната
и единият не избърза
по пътя си, а избраният
почувства се вързан…

 

Бих искала да е вечно,
даже тайно мечтая.
Но любовта е божествена,
а човечен е краят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

05.04.2016

Comentarios

Comentarios

  • Наде, докосна ме... Поздравления!
  • Благодаря, Стойчо! Рано или късно всеки се сблъсква с раздялата. И трябва да се научим да я приемаме.
  • Браво,Надежда! Като чета и разбрах,че често се замислям за раздялата,която всеки човек изживява-било с живота,или с любимия... И е тъжно,но неизбежно...🔕

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....