5 апр. 2017 г., 09:11

Докато не дойде промяната

497 2 3

Няма да си единствен.
Нито аз за тебе.
Моментът е истински
и се нуждаем от него.
Сега сме такива.
Не сме същите като вчера.
И така се обичаме,
и сме пълни с доверие.
Докато не дойде промяната
и единият не избърза
по пътя си, а избраният
почувства се вързан…

 

Бих искала да е вечно,
даже тайно мечтая.
Но любовта е божествена,
а човечен е краят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

05.04.2016

Комментарии

Комментарии

  • Наде, докосна ме... Поздравления!
  • Благодаря, Стойчо! Рано или късно всеки се сблъсква с раздялата. И трябва да се научим да я приемаме.
  • Браво,Надежда! Като чета и разбрах,че често се замислям за раздялата,която всеки човек изживява-било с живота,или с любимия... И е тъжно,но неизбежно...🔕

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...