5.04.2017 г., 9:11

Докато не дойде промяната

496 2 3

Няма да си единствен.
Нито аз за тебе.
Моментът е истински
и се нуждаем от него.
Сега сме такива.
Не сме същите като вчера.
И така се обичаме,
и сме пълни с доверие.
Докато не дойде промяната
и единият не избърза
по пътя си, а избраният
почувства се вързан…

 

Бих искала да е вечно,
даже тайно мечтая.
Но любовта е божествена,
а човечен е краят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

05.04.2016

Коментари

Коментари

  • Наде, докосна ме... Поздравления!
  • Благодаря, Стойчо! Рано или късно всеки се сблъсква с раздялата. И трябва да се научим да я приемаме.
  • Браво,Надежда! Като чета и разбрах,че често се замислям за раздялата,която всеки човек изживява-било с живота,или с любимия... И е тъжно,но неизбежно...🔕

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...