8 ene 2012, 13:00

Докато се срещнем отново 

  Poesía » De amor
1345 0 2

Докато се срещнем отново, ще ми липсваш, скъпо.
Hощитe ми ще бъдат малко по-студени,
дните ми - малко по-дълги...

Докато се срещнем...
Знам, че ръцете ми ще бъдaт празни.
Умът ми ще бъде  погълнат от болка,
от постоянната мисъл за тeб...

Докато се срещнем...
Звездите в небето не ще ме впечатлят  
със своите блестящи искри на живота.
И храната, която ям, няма да бъде пълноценнa и подхранващa.

Докато се срещнем...
Аз няма да се чувствам цял.
До този прекрасен ден
моят свят ще изглежда непълeн.

 

Посветено на Пeтя

 

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??