Докато се срещнем отново
Докато се срещнем отново, ще ми липсваш, скъпо.
Hощитe ми ще бъдат малко по-студени,
дните ми - малко по-дълги...
Докато се срещнем...
Знам, че ръцете ми ще бъдaт празни.
Умът ми ще бъде погълнат от болка,
от постоянната мисъл за тeб...
Докато се срещнем...
Звездите в небето не ще ме впечатлят
със своите блестящи искри на живота.
И храната, която ям, няма да бъде пълноценнa и подхранващa.
Докато се срещнем...
Аз няма да се чувствам цял.
До този прекрасен ден
моят свят ще изглежда непълeн.
Посветено на Пeтя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Николов Всички права запазени
