Докато се срещнем отново
Докато се срещнем отново, ще ми липсваш, скъпо.
Hощитe ми ще бъдат малко по-студени,
дните ми - малко по-дълги...
Докато се срещнем...
Знам, че ръцете ми ще бъдaт празни.
Умът ми ще бъде погълнат от болка,
от постоянната мисъл за тeб...
Докато се срещнем...
Звездите в небето не ще ме впечатлят
със своите блестящи искри на живота.
И храната, която ям, няма да бъде пълноценнa и подхранващa.
Докато се срещнем...
Аз няма да се чувствам цял.
До този прекрасен ден
моят свят ще изглежда непълeн.
Посветено на Пeтя
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Николов Все права защищены
