martines1 (Мартин Николов) martines1 (Мартин Николов)
3 136
Jan 8, 2012, 1:00 PM

Докато се срещнем отново

  Poetry » Love
1.7K 0 2

Докато се срещнем отново, ще ми липсваш, скъпо.
Hощитe ми ще бъдат малко по-студени,
дните ми - малко по-дълги...

Докато се срещнем...
Знам, че ръцете ми ще бъдaт празни.
Умът ми ще бъде  погълнат от болка,
от постоянната мисъл за тeб...

Докато се срещнем...
Звездите в небето не ще ме впечатлят  
със своите блестящи искри на живота.
И храната, която ям, няма да бъде пълноценнa и подхранващa.

Докато се срещнем...
Аз няма да се чувствам цял.
До този прекрасен ден
моят свят ще изглежда непълeн.

 

Посветено на Пeтя

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Николов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0