23 may 2012, 12:54

Докато слънцето завито в мрак си спи... 

  Poesía » De amor
770 0 10

Докато слънцето завито в мрак си спи,
ни светят свещници и лампи най-изящни,
но денем – вижте ги, то с блясък чак слепи,
        а те се вижда, че са прашни.
        Така, щом в мен се разтопи
потокът спомени за минали любими,
        намирам чара им за вял,
дори очите им – лета преди – за зими...
        ... И казвам си, треперещ цял –
        излиза в нощ че съм живял.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • От коментара Ви безспир
    мьо пран ун гран плезир.
  • ах, Вие сте просто чудесен как ми се четеше точно такава поезия
  • Благодаря за щедрите коментари Важното е да ни е интересно.
  • Отново чудесен. Ти и Майсторът ги умеете тези неща, Тошко!
  • Чудесна идея, Тошко! Замисли ме...
    Изпълнението-то си е твоя запазена марка
  • Хареса ми тоя паралел между светилата и топенето на спомените от любовите! Нощният живот обаче, понякога оставя ярки спомени.
    Макар да е монолитен стихът, в него личат две петстишни строфи с различни римни схеми.
  • Браво, Тошко!
    Отново словесно изящество!
  • И аз бях тук!
  • !...
  • по-добре късно късно... пробуждане
    Хубав стих!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??