Докато слънцето завито в мрак си спи...
Докато слънцето завито в мрак си спи,
ни светят свещници и лампи най-изящни,
но денем – вижте ги, то с блясък чак слепи,
а те се вижда, че са прашни.
Така, щом в мен се разтопи
потокът спомени за минали любими,
намирам чара им за вял,
дори очите им – лета преди – за зими...
... И казвам си, треперещ цял –
излиза в нощ че съм живял.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тошко Todos los derechos reservados
