May 23, 2012, 12:54 PM

Докато слънцето завито в мрак си спи...

  Poetry » Love
912 0 10

Докато слънцето завито в мрак си спи,
ни светят свещници и лампи най-изящни,
но денем – вижте ги, то с блясък чак слепи,
        а те се вижда, че са прашни.
        Така, щом в мен се разтопи
потокът спомени за минали любими,
        намирам чара им за вял,
дори очите им – лета преди – за зими...
        ... И казвам си, треперещ цял –
        излиза в нощ че съм живял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

  • От коментара Ви безспир
    мьо пран ун гран плезир.
  • ах, Вие сте просто чудесен как ми се четеше точно такава поезия
  • Благодаря за щедрите коментари Важното е да ни е интересно.
  • Отново чудесен. Ти и Майсторът ги умеете тези неща, Тошко!
  • Чудесна идея, Тошко! Замисли ме...
    Изпълнението-то си е твоя запазена марка

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...