Докато слънцето завито в мрак си спи...
Докато слънцето завито в мрак си спи,
ни светят свещници и лампи най-изящни,
но денем – вижте ги, то с блясък чак слепи,
а те се вижда, че са прашни.
Така, щом в мен се разтопи
потокът спомени за минали любими,
намирам чара им за вял,
дори очите им – лета преди – за зими...
... И казвам си, треперещ цял –
излиза в нощ че съм живял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тошко Все права защищены
