23 мая 2012 г., 12:54

Докато слънцето завито в мрак си спи...

Поэзия » Любовная

918 0 10

Докато слънцето завито в мрак си спи,
ни светят свещници и лампи най-изящни,
но денем – вижте ги, то с блясък чак слепи,
        а те се вижда, че са прашни.
        Така, щом в мен се разтопи
потокът спомени за минали любими,
        намирам чара им за вял,
дори очите им – лета преди – за зими...
        ... И казвам си, треперещ цял –
        излиза в нощ че съм живял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LeChevalier (Тошко)

От коментара Ви безспир
мьо пран ун гран плезир.

2012-07-24T18:37:38+03:00
Layla (Лулу)

ах, Вие сте просто чудесен как ми се четеше точно такава поезия

2012-07-24T13:20:36+03:00
LeChevalier (Тошко)

Благодаря за щедрите коментари Важното е да ни е интересно.

2012-06-08T00:04:38+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Отново чудесен. Ти и Майсторът ги умеете тези неща, Тошко!

2012-06-07T23:13:42+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Чудесна идея, Тошко! Замисли ме...
Изпълнението-то си е твоя запазена марка

2012-06-07T22:56:04+03:00