Ти мълчиш. Ти винаги мълчиш.
Ах, как се уморихме от мълчание!
Аз виждам, че с очите си крещиш,
макар да сме на вечност разстояние.
И молиш ме да дойда, но сама.
Без думи. И без упреци. Без нищо.
С една за теб разтворена душа,
събрана в океани от обичане.
Да няма вчера, утре и преди,
а само очертания на мигове,
в които да потънем до зори.
Без мисъл. Без условия. Без спиране. ...