2 сент. 2015 г., 21:04

Докато затихна

776 0 0

Ти мълчиш. Ти винаги мълчиш.
Ах, как се уморихме от мълчание!
Аз виждам, че с очите си крещиш,
макар да сме на вечност разстояние.
И молиш ме да дойда, но сама.
Без думи. И без упреци. Без нищо.
С една за теб разтворена душа,
събрана в океани от обичане.
Да няма вчера, утре и преди,
а само очертания на мигове,
в които да потънем до зори.
Без мисъл. Без условия. Без спиране.
Задъхани, отдадени до край,
скалите ще са нашите свидетели –
че можем да летим и без крила,
когато сме в прегръдката на вятъра.
Целуваш ме под бурното небе.
Оставяш ми поредната си истина.
А после продължаваме напред,
където хоризонтът е измислица.
И ти мълчиш. Ти винаги мълчиш.
Сърцето ми се дави в тишината ти.

Късно е! И аз ще замълча,

докато затихна... като вятъра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...