Докога?

Аз падах, там пред теб бях зърно.

Една уста бе остра като плуг,

с една целувка нейна ти превърна ме

от грозния жабок в прекрасен мъж.

Бях принц, любовник с режещите ласки,

отрязах с тях веднъж една любов,

но дъжд когато сълзите си тряскаше,

отнесе я, отрязаната, в ров. 

По кален път! Вървях, за да те търся,

с едно мъничко пламъче в нощта,

една любов от загуба разтърсва се,

и тайно ще гори, но докога?