Докога?
Аз падах, там пред теб бях зърно.
Една уста бе остра като плуг,
с една целувка нейна ти превърна ме
от грозния жабок в прекрасен мъж.
Бях принц, любовник с режещите ласки,
отрязах с тях веднъж една любов,
но дъжд когато сълзите си тряскаше,
отнесе я, отрязаната, в ров.
По кален път! Вървях, за да те търся,
с едно мъничко пламъче в нощта,
една любов от загуба разтърсва се,
и тайно ще гори, но докога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
