Аз падах, там пред теб бях зърно.
Една уста бе остра като плуг,
с една целувка нейна ти превърна ме
от грозния жабок в прекрасен мъж.
Бях принц, любовник с режещите ласки,
отрязах с тях веднъж една любов,
но дъжд когато сълзите си тряскаше,
отнесе я, отрязаната, в ров.
По кален път! Вървях, за да те търся,
с едно мъничко пламъче в нощта,
една любов от загуба разтърсва се,
и тайно ще гори, но докога?
© Димитър Димчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
