26 ago 2011, 10:37

Докога

876 0 4

Докога

 

Докога ще откривам в очите ти

топъл пристан в дъждовни недели?

Докога ще се боря с мечтите си - 

сенки за плам зажаднели...

 

Докога ще те крия в сълзите си - 

най-тайният ми нежен зов?

Докога ще те чувствам в косите си - 

шепнещ едва от любов...

 

Докога ще изчезваш в далечното

и ще чакам пак думи крилати?

Докога ще повалям звезди в тъмни вечери - 

само нашите две вече греят познати...

 

Сваля ли ги, ще плувне мрака,

ще сграбчи уморен света,

ала безумната си среща ще дочакат

душите наши, тръпнещи от светлина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...