Aug 26, 2011, 10:37 AM

Докога

  Poetry » Love
880 0 4

Докога

 

Докога ще откривам в очите ти

топъл пристан в дъждовни недели?

Докога ще се боря с мечтите си - 

сенки за плам зажаднели...

 

Докога ще те крия в сълзите си - 

най-тайният ми нежен зов?

Докога ще те чувствам в косите си - 

шепнещ едва от любов...

 

Докога ще изчезваш в далечното

и ще чакам пак думи крилати?

Докога ще повалям звезди в тъмни вечери - 

само нашите две вече греят познати...

 

Сваля ли ги, ще плувне мрака,

ще сграбчи уморен света,

ала безумната си среща ще дочакат

душите наши, тръпнещи от светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...