Aug 26, 2011, 10:37 AM

Докога

  Poetry » Love
881 0 4

Докога

 

Докога ще откривам в очите ти

топъл пристан в дъждовни недели?

Докога ще се боря с мечтите си - 

сенки за плам зажаднели...

 

Докога ще те крия в сълзите си - 

най-тайният ми нежен зов?

Докога ще те чувствам в косите си - 

шепнещ едва от любов...

 

Докога ще изчезваш в далечното

и ще чакам пак думи крилати?

Докога ще повалям звезди в тъмни вечери - 

само нашите две вече греят познати...

 

Сваля ли ги, ще плувне мрака,

ще сграбчи уморен света,

ала безумната си среща ще дочакат

душите наши, тръпнещи от светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...