Докога
Докога ще откривам в очите ти
топъл пристан в дъждовни недели?
Докога ще се боря с мечтите си -
сенки за плам зажаднели...
Докога ще те крия в сълзите си -
най-тайният ми нежен зов?
Докога ще те чувствам в косите си -
шепнещ едва от любов...
Докога ще изчезваш в далечното
и ще чакам пак думи крилати?
Докога ще повалям звезди в тъмни вечери -
само нашите две вече греят познати...
Сваля ли ги, ще плувне мрака,
ще сграбчи уморен света,
ала безумната си среща ще дочакат
душите наши, тръпнещи от светлина...
© Радосвета Петрова All rights reserved.