Докога
Докога
Докога ще откривам в очите ти
топъл пристан в дъждовни недели?
Докога ще се боря с мечтите си -
сенки за плам зажаднели...
Докога ще те крия в сълзите си -
най-тайният ми нежен зов?
Докога ще те чувствам в косите си -
шепнещ едва от любов...
Докога ще изчезваш в далечното
и ще чакам пак думи крилати?
Докога ще повалям звезди в тъмни вечери -
само нашите две вече греят познати...
Сваля ли ги, ще плувне мрака,
ще сграбчи уморен света,
ала безумната си среща ще дочакат
душите наши, тръпнещи от светлина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
