Докога...?
Не обвинявайте
в непристойност
тоз, който посмее
днес да каже, че
... сме потънали
в общо, безропотно
мълчание...
В минаващия строй
на несъглесните
не ще ни нас откриете...
Не харесва
местата опасни
разединеният ни народ...
Търпение –
е, стига сме мълчали
и безучастно гледали
как силите на мрака
бавно разрушават
нашата страна...
Докато жив е Юда,
покой не ще да има за Христа...
Законът – Бог не управлява,
щастлив е този, който винаги е крал,
а за нас – по-скъпи са
спокойствие със
сапунен сериал...
За съжаление,
разпалени пожари
не ще разбудят съвестта ни...
Ние с вас кои сме –
прост електорат?
С какво приличат си душите ни,
къде в тях е борбеният им заряд?
Безропотно мълчание,
престъпна тишина
и няма оправдание,
за тежкия товар – вина.
И ще бъде всичко – както е било,
ще остане – както е,
ще продължим да живеем противно,
щом забравена е честта.
© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados