29 нояб. 2011 г., 18:59

Докога...?

820 0 0

Докога...?

 

Не обвинявайте

в непристойност

тоз, който посмее

днес да каже, че

... сме потънали

в общо, безропотно

мълчание...

В минаващия строй

на несъглесните

не ще ни нас откриете...

Не харесва

местата опасни

разединеният ни народ...

Търпение –

е, стига сме мълчали

и безучастно гледали

как силите на мрака

бавно разрушават

нашата страна...

Докато жив е Юда,

покой не ще да има за Христа...

Законът – Бог не управлява,

щастлив е този, който винаги е крал,

а за нас – по-скъпи са

спокойствие със

сапунен сериал...

За съжаление,

разпалени пожари

не ще разбудят съвестта ни...

Ние с вас кои сме –

прост електорат?

С какво приличат си душите ни,

къде в тях е борбеният им заряд?

Безропотно мълчание,

престъпна тишина

и няма оправдание,

за тежкия товар – вина.

И ще бъде всичко – както е било,

ще остане – както е,

ще продължим да живеем противно,

щом забравена е честта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Обновенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...