Докога...?

Докога...?

Не обвинявайте

в непристойност

тоз, който посмее

днес да каже, че

... сме потънали

в общо, безропотно

мълчание...

В минаващия строй

на несъглесните

не ще ни нас откриете...

Не харесва

местата опасни

разединеният ни народ...

Търпение –

е, стига сме мълчали

и безучастно гледали

как силите на мрака

бавно разрушават

нашата страна...

Докато жив е Юда,

покой не ще да има за Христа...

Законът – Бог не управлява,

щастлив е този, който винаги е крал,

а за нас – по-скъпи са

спокойствие със

сапунен сериал...

За съжаление,

разпалени пожари

не ще разбудят съвестта ни...

Ние с вас кои сме –

прост електорат?

С какво приличат си душите ни,

къде в тях е борбеният им заряд?

Безропотно мълчание,

престъпна тишина

и няма оправдание,

за тежкия товар – вина.

И ще бъде всичко – както е било,

ще остане – както е,

ще продължим да живеем противно,

щом забравена е честта.