6 may 2010, 8:50

Докога?

1.1K 0 2

 

Докога ще тънеш в пошлостта на едно проклятие

в този свят, дома на грешните?

Под покрива на болката и страданието,

приютена от лъжите и изневерите!

Нима упрекваш грешните и грешките им?

Сякаш в тях намираш спасение!

Вкочанена от студа на хората,

изгаряща от болката на страдащите!

Не вярваш дори на себе си,

не вярваш на предателите.

Подслонена от собствената си душа,

измамница на самата теб!

Камък носиш на гърдите си,

не усещаш тежестта му!

Усещаш волята, с която продължаваш

да го държиш в ръцете си...

Търсиш надеждата, която те държи жива,

вярата, която не умира...

Спри! Не заспивай, събуди се!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Ъруин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...