May 6, 2010, 8:50 AM

Докога?

1.1K 0 2

 

Докога ще тънеш в пошлостта на едно проклятие

в този свят, дома на грешните?

Под покрива на болката и страданието,

приютена от лъжите и изневерите!

Нима упрекваш грешните и грешките им?

Сякаш в тях намираш спасение!

Вкочанена от студа на хората,

изгаряща от болката на страдащите!

Не вярваш дори на себе си,

не вярваш на предателите.

Подслонена от собствената си душа,

измамница на самата теб!

Камък носиш на гърдите си,

не усещаш тежестта му!

Усещаш волята, с която продължаваш

да го държиш в ръцете си...

Търсиш надеждата, която те държи жива,

вярата, която не умира...

Спри! Не заспивай, събуди се!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Ъруин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...