Докога?
Докога ще тънеш в пошлостта на едно проклятие
в този свят, дома на грешните?
Под покрива на болката и страданието,
приютена от лъжите и изневерите!
Нима упрекваш грешните и грешките им?
Сякаш в тях намираш спасение!
Вкочанена от студа на хората,
изгаряща от болката на страдащите!
Не вярваш дори на себе си,
не вярваш на предателите.
Подслонена от собствената си душа,
измамница на самата теб!
Камък носиш на гърдите си,
не усещаш тежестта му!
Усещаш волята, с която продължаваш
да го държиш в ръцете си...
Търсиш надеждата, която те държи жива,
вярата, която не умира...
Спри! Не заспивай, събуди се!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Ъруин Все права защищены
