Докога?

25 mar 2010, 8:54

Poesía » De amor

548 0 3

Вик! И после тишина...
Един-единствен лъч зора
и после черна тъмнина...
Но споменът остана запечатан,
като клеймо във моята душа.
То беше кратко щастие -
миг извисеност над света,
превърнал се тъй бързо в спомен,
че вече мисля - сън ли бе това?
След него бързото падение
от шеметната висота,
от абаносовата кула, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Докога?

Искате да прочетете повече?

Propuestas