Докога?

Поэзия » Любовная

646 0 3

Вик! И после тишина...

Един-единствен лъч зора

и после черна тъмнина...

Но споменът остана запечатан,

като клеймо във моята душа.

То беше кратко щастие -

миг извисеност над света,

превърнал се тъй бързо в спомен,

че вече мисля - сън ли бе това?

След него бързото падение

от шеметната висота,

от абаносовата кула,

заблуда в гъстата мъгла...

Мъгла обвила мозъка, сърцето,

пропила в всяка мисъл...

Същността!

Изгубената радост от живота.

Тъй рано овехтялата мечта.

И после нова среща, блясък!

Отново кратък, запечатан миг!

Раздяла, смут в душата...

И пак мъгла и все така...

Но докога???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

хареса ми смисъла поантата ,но без да се обиждаш поработи върху клишетата-кратко щастие,шеметна височина9разбери тези думи са казани търси нещо твое ,което и ще звучи по добре, стиха ти е ритмичен и строен

2010-03-26T07:23:53+02:00
ljulito (Люли Араб)

Благодаря за коментара и за поправката! Поздрави!

2010-03-25T13:11:51+02:00
ianira (Иянира)

хареса ми. най-вече краят с въпроса. оправи си "падение".

2010-03-25T12:56:59+02:00