ljulito (Люли Араб)
7 2
25 мар. 2010 г., 08:54

Докога? 

  Поэзия » Любовная
529 0 3

Вик! И после тишина...

Един-единствен лъч зора

и после черна тъмнина...

Но споменът остана запечатан,

като клеймо във моята душа.

 

То беше кратко щастие -

миг извисеност над света,

превърнал се тъй бързо в спомен,

че вече мисля - сън ли бе това?

 

След него бързото падение

от шеметната висота,

от абаносовата кула,

заблуда в гъстата мъгла...

 

Мъгла обвила мозъка, сърцето,

пропила в всяка мисъл...

Същността!

Изгубената радост от живота.

Тъй рано овехтялата мечта.

 

И после нова среща, блясък!

Отново кратък, запечатан миг!

Раздяла, смут в душата...

И пак мъгла и все така...

Но докога???

 

 

© Люли Араб Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хареса ми смисъла поантата ,но без да се обиждаш поработи върху клишетата-кратко щастие,шеметна височина9разбери тези думи са казани търси нещо твое ,което и ще звучи по добре, стиха ти е ритмичен и строен
  • Благодаря за коментара и за поправката! Поздрави!
  • хареса ми. най-вече краят с въпроса. оправи си "падение".
Предложения
: ??:??