Докога?
Вик! И после тишина...
Един-единствен лъч зора
и после черна тъмнина...
Но споменът остана запечатан,
като клеймо във моята душа.
То беше кратко щастие -
миг извисеност над света,
превърнал се тъй бързо в спомен,
че вече мисля - сън ли бе това?
След него бързото падение
от шеметната висота,
от абаносовата кула,
заблуда в гъстата мъгла...
Мъгла обвила мозъка, сърцето,
пропила в всяка мисъл...
Същността!
Изгубената радост от живота.
Тъй рано овехтялата мечта.
И после нова среща, блясък!
Отново кратък, запечатан миг!
Раздяла, смут в душата...
И пак мъгла и все така...
Но докога???
© Люли Араб All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
хареса ми смисъла поантата ,но без да се обиждаш поработи върху клишетата-кратко щастие,шеметна височина9разбери тези думи са казани търси нещо твое ,което и ще звучи по добре, стиха ти е ритмичен и строен
-
Благодаря за коментара и за поправката! Поздрави!
-
хареса ми. най-вече краят с въпроса. оправи си "падение".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
