Mar 25, 2010, 8:54 AM

Докога?

  Poetry » Love
644 0 3

Вик! И после тишина...

Един-единствен лъч зора

и после черна тъмнина...

Но споменът остана запечатан,

като клеймо във моята душа.

 

То беше кратко щастие -

миг извисеност над света,

превърнал се тъй бързо в спомен,

че вече мисля - сън ли бе това?

 

След него бързото падение

от шеметната висота,

от абаносовата кула,

заблуда в гъстата мъгла...

 

Мъгла обвила мозъка, сърцето,

пропила в всяка мисъл...

Същността!

Изгубената радост от живота.

Тъй рано овехтялата мечта.

 

И после нова среща, блясък!

Отново кратък, запечатан миг!

Раздяла, смут в душата...

И пак мъгла и все така...

Но докога???

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люли Араб All rights reserved.

Comments

Comments

  • хареса ми смисъла поантата ,но без да се обиждаш поработи върху клишетата-кратко щастие,шеметна височина9разбери тези думи са казани търси нещо твое ,което и ще звучи по добре, стиха ти е ритмичен и строен
  • Благодаря за коментара и за поправката! Поздрави!
  • хареса ми. най-вече краят с въпроса. оправи си "падение".

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...