Докога?
Вик! И после тишина...
Един-единствен лъч зора
и после черна тъмнина...
Но споменът остана запечатан,
като клеймо във моята душа.
То беше кратко щастие -
миг извисеност над света,
превърнал се тъй бързо в спомен,
че вече мисля - сън ли бе това?
След него бързото падение
от шеметната висота,
от абаносовата кула,
заблуда в гъстата мъгла...
Мъгла обвила мозъка, сърцето,
пропила в всяка мисъл...
Същността!
Изгубената радост от живота.
Тъй рано овехтялата мечта.
И после нова среща, блясък!
Отново кратък, запечатан миг!
Раздяла, смут в душата...
И пак мъгла и все така...
Но докога???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люли Араб Всички права запазени
