18 abr 2010, 15:08

Докога

807 0 5

Още млад и в разцвета на силни години,

още с бяло лице, още с чиста душа,

бели чувства редя върху листа и в рими

в мен прераждат се сто неродени сърца!

 

Докога ли душата от болка ще стене,

докога ли ще тръпне и в ад ще гори!

Свършва белият ден и безмълвното време

ме убива с отровните свои стрелки!

 

А животът превръща мойте млади години

от изгарящи въглени в шепа сребърен прах...

Прекипяват те тихо като младото вино

и остава в душата само спомен от тях!

 

Ала зная – до мен сте, приятели мои,

за да бъда със вас и след триста лета!

Аз не мога да плача... и не искам, но мога

с вас да бъда щастлив, да обичам света!

 

Още млад съм, в разцвета на силни години,

и не мога без вас, без мечти да летя!

Моя грешна съдба и любов, остави ми

малка глътчица смях и едничка сълза!

 

Скъпи приятели, гласувайте на адрес http://himn.plovdiv24.bg/ и на сайта на Радио Пловдив http://radioplovdiv.bg/poll/pollWindow.php?pollID=28   за  "Химн на град Пловдив" - текст: Мариан Кръстев и музика: Владимир Джамбазов.    БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...