Още млад и в разцвета на силни години,
още с бяло лице, още с чиста душа,
бели чувства редя върху листа и в рими
в мен прераждат се сто неродени сърца!
Докога ли душата от болка ще стене,
докога ли ще тръпне и в ад ще гори!
Свършва белият ден и безмълвното време
ме убива с отровните свои стрелки!
А животът превръща мойте млади години
от изгарящи въглени в шепа сребърен прах...
Прекипяват те тихо като младото вино
и остава в душата само спомен от тях! ...