mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
965 1469
Apr 18, 2010, 3:08 PM

Докога 

  Poetry » Phylosophy
610 0 5

Още млад и в разцвета на силни години,

още с бяло лице, още с чиста душа,

бели чувства редя върху листа и в рими

в мен прераждат се сто неродени сърца!

 

Докога ли душата от болка ще стене,

докога ли ще тръпне и в ад ще гори!

Свършва белият ден и безмълвното време

ме убива с отровните свои стрелки!

 

А животът превръща мойте млади години

от изгарящи въглени в шепа сребърен прах...

Прекипяват те тихо като младото вино

и остава в душата само спомен от тях!

 

Ала зная – до мен сте, приятели мои,

за да бъда със вас и след триста лета!

Аз не мога да плача... и не искам, но мога

с вас да бъда щастлив, да обичам света!

 

Още млад съм, в разцвета на силни години,

и не мога без вас, без мечти да летя!

Моя грешна съдба и любов, остави ми

малка глътчица смях и едничка сълза!

 

Скъпи приятели, гласувайте на адрес http://himn.plovdiv24.bg/ и на сайта на Радио Пловдив http://radioplovdiv.bg/poll/pollWindow.php?pollID=28   за  "Химн на град Пловдив" - текст: Мариан Кръстев и музика: Владимир Джамбазов.    БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??