5 jun 2011, 12:45

Докога? 

  Poesía » De amor
676 0 3

Търкалят се минути, часове,

минава ден и втори... трети,

събуждат се ония страхове,

че чувствата ни стават слепи.

 

Когато чувам те понякога за миг

със тембър от далечен спомен,

пак сядам да напиша стих,

а той е тъжен, беден, скромен...

 

Приспана е във нас страстта,

раздялата полека ни убива,

броиме времето на самота

с надеждата, че си отива.

 

Минава и поредната неделя,

тъгувам, даже ставам зла,

проклинам времето, което ни разделя

и питам се аз... Докога?

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??