Докога?
Търкалят се минути, часове,
минава ден и втори... трети,
събуждат се ония страхове,
че чувствата ни стават слепи.
Когато чувам те понякога за миг
със тембър от далечен спомен,
пак сядам да напиша стих,
а той е тъжен, беден, скромен...
Приспана е във нас страстта,
раздялата полека ни убива,
броиме времето на самота
с надеждата, че си отива.
Минава и поредната неделя,
тъгувам, даже ставам зла,
проклинам времето, което ни разделя
и питам се аз... Докога?
© Ирена Георгиева All rights reserved.
