5.06.2011 г., 12:45 ч.

Докога? 

  Поезия » Любовна
678 0 3

Търкалят се минути, часове,

минава ден и втори... трети,

събуждат се ония страхове,

че чувствата ни стават слепи.

 

Когато чувам те понякога за миг

със тембър от далечен спомен,

пак сядам да напиша стих,

а той е тъжен, беден, скромен...

 

Приспана е във нас страстта,

раздялата полека ни убива,

броиме времето на самота

с надеждата, че си отива.

 

Минава и поредната неделя,

тъгувам, даже ставам зла,

проклинам времето, което ни разделя

и питам се аз... Докога?

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??