Колко още да те чакам?
Вече стар съм индивид
и със кастанети тракам,
макар и младолик на вид.
Твоят кон си го развяваше...
Аз чаках, в ъгълчето свит.
Любов на другите раздаваше,
от чувствата си бях аз бит.
Ти нехаеше за мене.
За тебе бях последна дупка.
Чувах нощем, па и денем:
,,Разкарай се оттука, чупка!"
Обиди всякакви търпях
с моята си фикс идея.
Така и не се осъзнах...
Ей, копеле, не си за нея!
Сега, когато си дъртяга
да ме омагьосаш искаш.
Но...май меракът ми избяга.
Къса клечката ще стискаш!
Живота си го пропилях
да чакам някаква принцеса.
Накрая, чак сега, разбрах:
май трябва да си клатя феса!
© Георги Янков Todos los derechos reservados