Докога?

Колко още да те чакам?

Вече стар съм индивид

и със кастанети тракам,

макар и младолик на вид.

Твоят кон си го развяваше...

Аз чаках, в ъгълчето свит.

Любов на другите раздаваше,

от чувствата си бях аз бит.

Ти нехаеше за мене.

За тебе бях последна дупка.

Чувах нощем, па и денем:

,,Разкарай се оттука, чупка!"

Обиди всякакви търпях

с моята си фикс идея.

Така и не се осъзнах...

Ей, копеле, не си за нея!

Сега, когато си дъртяга

да ме омагьосаш искаш.

Но...май меракът ми избяга.

Къса клечката ще стискаш!

Живота си го пропилях

да чакам някаква принцеса.

Накрая, чак сега, разбрах:

май трябва да си клатя феса!