28 апр. 2023 г., 08:49

Докога?

512 0 0

Колко още да те чакам?

Вече стар съм индивид

и със кастанети тракам,

макар и младолик на вид.

 

Твоят кон си го развяваше...

Аз чаках, в ъгълчето свит.

Любов на другите раздаваше,

от чувствата си бях аз бит.

 

Ти нехаеше за мене.

За тебе бях последна дупка.

Чувах нощем, па и денем:

,,Разкарай се оттука, чупка!"

 

Обиди всякакви търпях

с моята си фикс идея.

Така и не се осъзнах...

Ей, копеле, не си за нея!

 

Сега, когато си дъртяга

да ме омагьосаш искаш.

Но...май меракът ми избяга.

Къса клечката ще стискаш!

 

Живота си го пропилях

да чакам някаква принцеса.

Накрая, чак сега, разбрах:

май трябва да си клатя феса!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....