Докога в нощта ще чакаш сам?

MayaKoleva (Майчето)
62 96

14 sept 2022, 18:58

Poesía » Del paisaje, Filosófica

374 1 5

Пак стоиш във мрака, във нощта.

Сякаш нож пронизва ти сърцето.

Но посрещаш само хладна самота.

Болката по-дълбоко ли е от морето?

Чакаш, ли чакаш...сам, във студа.

Отстрани се смее група задружна.

Напират в очите сълза, след сълза.

Но кой да те види, нима си нужен?

Лед пронизва смъртносно душата.

В небето няма ни луна, ни звезди.

Тези вечери такава е тя-съдбата.

Нима ние не сме болезнено сами?

Потъваш в чувства, мисли, тъмнина.

Дълбока рана като бездна се отваря.

Няма кого да хванеш силно за ръка.