Докога в нощта ще чакаш сам?
Пак стоиш във мрака, във нощта.
Сякаш нож пронизва ти сърцето.
Но посрещаш само хладна самота.
Болката по-дълбоко ли е от морето?
Чакаш, ли чакаш...сам, във студа.
Отстрани се смее група задружна.
Напират в очите сълза, след сълза.
Но кой да те види, нима си нужен?
Лед пронизва смъртносно душата.
В небето няма ни луна, ни звезди.
Тези вечери такава е тя-съдбата.
Нима ние не сме болезнено сами?
Потъваш в чувства, мисли, тъмнина.
Дълбока рана като бездна се отваря.
Няма кого да хванеш силно за ръка.
Викаш всеки, но кой ти отговаря?
Ангел мъртъв, изгубен под земята,
все още чува гласовете чужди ,,там".
Айсбергът цял потопен е във водата.
Докога в нощта ще чакаш сам...?
© Майчето All rights reserved.
