Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
20 mar 2015, 11:34

Докога ще кървя?

  Poesía
456 0 6

Самота изпълва мрака,

скърца празното легло,

стене душата,

обвита в тегло.

 

Искам всичко да върна -

дните, чуствата, теб -

да погаля отново косите,

да рисувам с устни -

 нежни цветове.

 

Да ме стоплиш -

ти  го умееш,

опора да ми дариш,

запуши им устите -

да не ни винят!

 

Без теб не мога!
Докога ще кървя? 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    ParvaNova (Ренета Първанова)
    С Пламена! Поздрав, Васе!
  • plama7 (Пламена Владимирова)
    plama7 (Пламена Владимирова)
    Може би единственото хубаво нещо
    на самотата и тъгата е, че понякога
    се превръща в красиви стихове.
    Поздрави и от мен!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    "Самота изпълва мрака" е много хубаво начало, Васе.
    Споделяш познати човешки състояние и това е стойностното...
  • aap (Ангел)
    aap (Ангел)
    След всяка изпитана болка идва щаслив момент в живота!Раздялата е труден преход но от тази трудност казват че ставаме силни.Надявам се че болката ти ще утихне и за всичко ще се намери правилно решение!До нови стрещи и нека нощите ти вече никога не са самотни!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Както се казва в подобни случаи - "искрено и лично". Хубаво е, че изливаш мъката си в стихове, Василка. Един мой приятел казваше: "Щастието се живее, мъката се изживява." Не от щастие се пише поезия, а от изживяна мъка.

    Сърдечен поздрав! Желая ти хубав ден! Честита пролет!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0